Какво е ʼакида?

ʼАкидата са онези убеждения, към които вярващите се придържат, при които сърцата намират спокойствие и които представляват пълна убеденост за притежаващите ги – без да се смесват със съмнение или колебание. Думата ‘акида в езиковия смисъл произлиза от корена (عقد), чийто основен смисъл е „свързване, обвързване, потвърждение, задължение“. В Корана Аллах казва: لا يؤاخذكم الله باللغو في أيمانكم ولكن يؤاخذاكم بما عقدتم الأيمن Аллах не ви придиря за празнословието във вашите клетви, а ви придиря, когато се обвързвате с клетвите. [ Сура Ал-Маида:89, превод Цветан Теофанов ] Обвързването с клетви е онова, което идва чрез намерението и решимостта на сърцето. Казва се в арабския език: „ عقد الحبل “ (ʼакада ал-хабл) – вързал въжето, т.е. съединил частите му и ги стегнал. А думата вярвам (اعتقد, ʼатакиду) произлиза от ‘акд – свързване и стягане. Казва се: „اعتقدت كذا“, тоест: повярвах в това с цялото си сърце – то е твърдо и категорично убеждение на ума и сърцето. ʼАкидата според Шариата е: Задължителните знания, които мюсюлманинът трябва да вярва в сърцето си с пълна и непоколебима вяра – без съмнение, без колебание – защото Аллах ги е съобщил чрез Книгата Си или чрез Откровението, което е изпратил на Своя Пратеник ﷺ. Основите на ʼакидата, които Аллах ни е заповядал да вярваме, са посочени в Неговите думи: آمَنَ الرَّسُولُ بِمَا أُنزِلَ إِلَيْهِ مِن رَّبِّهِ وَالْمُؤْمِنُونَ كُلٌّ آمَنَ بِاللّهِ وَمَلآئِكَتِهِ وَكُتُبِهِ وَرُسُلِهِ لاَ نُفَرِّقُ بَيْنَ أَحَدٍ مِّن رُّسُلِهِ وَقَالُواْ سَمِعْنَا وَأَطَعْنَا غُفْرَانَكَ رَبَّنَا وَإِلَيْكَ الْمَصِيرُ “Пратеникът повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите ангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. И рекоха: „Ние не правим разлика между нито един от Неговите пратеници. Чухме и се подчинихме. Опрости ни, Господи наш! Към Теб е завръщането (ще тръгнем към Теб и ще срещнем твоя Лик).” [ Сура ал-Бакара:285 ] А Пророкът ﷺ ги конкретизира в известния хадис на ангела Джибрил (عليه السلم), в който казва: الإِيمَانُ أَنْ تُؤْمِنَ بِاللَّهِ وَمَلاَئِكَتِهِ وَبِلِقَائِهِ وَرُسُلِهِ، وَتُؤْمِنَ بِالْبَعْثِ. Вярата е да вярваш в Аллах, в Неговите ангели, в Срещата с Него (Съдния ден), и в Неговите пратеници, и да вярваш в Повторното съживяване. [ Сахих ал-Бухари, хадис 50 ]