Подигравката със Сунната – признак на неверие

Този, който се подиграва с брадата, дрехите, съответстващи на Сунната, хиджабът на жената или с нещо друго от Сунната, става неверник, ако знае, че това е Сунна от Пророка (ﷺ). Това е така, защото той се подиграва с думите и действията на Пророка (ﷺ). В този случай той се противопоставя срещу Пророка (ﷺ) и се надсмива на неговата Сунна. А този, който се присмива на Сунната и съзнателно се подиграва с онова, което е установено в нея, не е мюсюлманин. Аллах (سبحانه وتعالى) казва: قل أبالله وآياته ورسوله كنتم تستهزئون ، لا تعتذروا قد كفرتم بعد إيمانكم Кажи: “Нима вие се подсмивахте на Аллах, на Неговите знамения и на Неговия Пратеник?” Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като бяхте вярващи. (Сура ат-Тауба 9:65-66) В автентичен хадис от Абу Хурейра се предават думите на Пратеника на Аллах : «إن العبد ليتكلم بالكلمة ما يتبين فيها يزلُّ بها إلى النار أبعدَ مما بين المشرق والمغرب» Един раб може да произнесе дума без да мисли и чрез нея да падне в Огъня на разстояние, по-голямо от това между Изтока и Запада. (Разказан от ал-Бухари и Муслим с най-висока степен на автентичност) Относно тефсира на аята от сура ат-Тауба според ислямските учени: Имам ат-Табари в своя тафсир (14/333) предава от Саад, който предава от Зейд ибн Аслам: "Един лицемер казал на 'Ауф ибн Малик по време на похода към Табук: 'Какви са тези наши четци [на Корана]? Най-ненаситни стомаси, най-лъжливи езици и най-страхливи при сражение!' Ауф му отвърнал: 'Лъжеш! Ти си лицемер и ще уведомя Посланика на Аллах (ﷺ)!' Ауф тръгнал към Пророка (ﷺ), за да му съобщи, но когато пристигнал при него открил, че Корана вече го е изпреварил." Зейд ибн Аслам казва: "Абдуллах ибн 'Умар ми разказа: 'Видях този човек как се държи за седлото на камилата на Пророка (ﷺ), докато камъните го удрят, и той оправдаваше: „Ние просто си шегувахме и се забавлявахме“ (думите от 9:65). А Пророкът (ﷺ) му отвърнал: „Нима вие се подсмивахте на Аллах, на Неговите знамения и на Неговия Пратеник?“ (същият аят), без да му обръща повече внимание.'" Коментар на Абу Бакр ибн ал-Араби (رحمه الله) в неговия тафсир (2/543): "Без значение дали са го казали сериозно или на шега – това е неверие (куфр). Защото дори шегата с неверието е неверие, без разногласие сред Уммата. Истината е сестра на правото и знанието, а празнословието е брат на лъжата и невежеството."