Тези, които казват, че вярата им е в сърцето

Този, който отвръща, когато бъде призован да изпълнява нещо от Исляма: 'Вярата е в сърцето', но не изпълнява шариатската повеля, проявява инат и лъже. Аллах гледа не само нашите сърца, но и нашите дела. Доказателство за това са словата на Пророка (ﷺ), за който се предава в автентичен и известен хадис: إن الله لا ينظر إلى صوركم وأموالكم ولكن ينظر إلى قلوبكم وأعمالكم "Аллах не гледа образите ви, нито богатствата ви, ала гледа сърцата ви и делата ви." (Предадено от Муслим, 2564) Вярата според ислямските учени и според разбирането на праведните предшественици ас-Салаф е думи и дела, а не само "вяра в сърцето". Думите на такъв човек, който твърди, че вярата е само в сърцето, съвпадат с тези на заблудената секта на Мурджиитите, които ограничават вярата само до сърцето, без да включват делата. Друго ясно доказателство намираме в сура ас-Сафф:2-3: يَا أَيُّهَا الَّذِينَ آمَنُوا لِمَ تَقُولُونَ مَا لَا تَفْعَلُونَ О, вярващи, защо говорите онова, което не вършите? كَبُرَ مَقْتًا عِندَ اللَّهِ أَن تَقُولُوا مَا لَا تَفْعَلُونَ Най-омразно пред Аллах е да говорите онова, което не вършите. Как може някой да нарича себе си мюсюлманин и да твърди, че вярва, а същевременно не изпълнява нищо от своята вяра? Оттук разбираме, че Аллах остро порицава този тип хора, които твърдят с езиците си, че са мюсюлмани и че вярват, а делата им показват точно обратното. Ако сърцето на човек наистина беше чисто и пълно с вяра, това щеше да се прояви в неговите дела и в неговите думи, както казва и Пророкът (ﷺ) в автентичен хадис: ألا إن في الجسد مضغة إذا صلحت صلح الجسد كله وإذا فسدت فسد الجسد كله ألا وهي القلب "В тялото има едно парче месо, ако то е здраво - цялото тяло е здраво, а когато се развали - цялото тяло се разваля. Да, това е сърцето!" (Предадено от ал-Бухари, 52 и Муслим, 1599) Когато човек има чисто сърце, той се стреми да върши добри дела. Ако наистина твоята вяра беше в сърцето, тогава нямаше да се противиш, когато Аллах и Неговия Пратеник (ﷺ) ти повеляват да изпълниш нещо, а ти вършиш точно обратното! "Но моята вяра е в сърцето" — да, вярата наистина се намира в сърцето, но когато тези думи се превръщат в оправдание да се избяга от отговорност, тогава тези думи са сигурен признак за липса на вяра. Такива хора твърдят, че вярват, но искат да спрат призоваващите към Исляма и искрено наставляващите към праведност и добри дела.